Днес, докато вървях към теб,
срещнах само една пеперуда.
От цветето, на което стоеше,
тя ми кимна и каза:
-Днес си по - послушна от всякога!
Аз продължих по пътя си
уверено и разсеяно,
сякаш не съм я чула,
но заваля пухкав сняг
с дъх на коледа и пуканки,
и слънцето се изгуби.
И слънцето ни изгубва понякога.
Дали среща пеперуди?
Осъдено е все да ги изгаря.
Когато те наричам Слънце
и продължавам да вървя,
се чудя, кой е хванал слънце в шепите си?
По-лесно е да хванеш пеперуда.
По-лесно е бодил да стане цвете,
а мравката да стигне до мравуняк,
комети да флиртуват със земята-
опасни и опасно-лудо.
Звезди играят криеница с облаците
и неми птици в зимата се влюбват.
И времето е като мен послушно,
върви, върви
и никога не стига.